ОбУ „ХРИСТО БОТЕВ”ГР.СТАМБОЛИЙСКИ
ул.”Марица”№132,тел.0339/6 23 92,GSM 0885608069,email: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Вх. №315/31.10.2024
ДО
ДИРЕКТОРА НА
ОБУ „ХРИСТО БОТЕВ“
ГРАД СТАМБОЛИЙСКИ
Д О К Л А Д
от
Димитрия Челибийска – педагогически съветник в ОбУ „Христо Ботев“ –
град Стамболийски
Относно: Анализ на проведената оценка на тормоза и насилието между децата и учениците в началото на учебната 2024 – 2025 година.
Уважаема, г-жо Директор,
Във връзка с изпълнение на плана за прилагане на Училищния механизъм за противодействие на тормоза и насилието между децата и учениците в училището, бе проведено проучване сред учениците за нивата на тормоз и насилие.
Анкетите са анонимни, използван е стандартизиран метод за оценка - Въпросник за ученика и Въпросник за учителя /Пламен Калчев. Тормозът от връстниците в училище. Метод за оценка С., 2015 г./. Изследването е проведено в периода 01.10. – 25.10.2024 г. в часовете на класа и часове по гражданско образование. Участвали са общо 146 ученици от III – X клас. За ПГ – 5 и 6 годишни, първи клас и двата втори класа - 87 броя деца и ученици, данните са от класните ръководители. Под внимание бяха взети и наблюденията на учителите по предмети, както и учителите в групите за целодневно обучение. Общ брой на участници от изследваната група – 233 деца и ученици.
I. Цели на проучването:
1. Да определи дали в клас и в училище съществува тормоз и насилие между учениците и какви форми на тормоз и насилие най-често използват учениците;
2. Има ли деца, които се чувстват жертви на тормоз и насилие, стават ли свидетели на тормоз и насилие над техни съученици или връстници и как се справят в подобни ситуации;
3. Да се определи микроклимата в класа и начина на справяне на учениците с тормоза и видовете тормоз и/или насилие;
4. Да се работи превантивно по проблема и в случай на установяване на тормоз и/или насилие между ученици, да се приложат мерки за интервенция, съгласно училищния механизъм за противодействие на тормоза и насилието между децата и учениците.
II. Резултати:
Получените от анкетното проучване резултати можем да обобщим по следния начин:
Според преобладаващото мнение на учениците, най-често тормозът се изразява в обиди / обиждат, псуват, измислят неприлични прякори/, в дразнене и говорене зад гърба /разпространяват се неверни неща, клюки/. На трето място са удрянето и блъскането.
Местата, където тормозът се реализира, според учениците /по ред на броя избори/ обикновено са по коридорите, в тоалетните, на двора на училището.
Според резултатите от проучването, 85% от учениците твърдят, че не се е случвало тях да ги тормозят.
От друга страна, тези, които тормозят са в повечето случаи от същия клас и са момчета, малко по-рядко момичета и момчета.
Най-често фактът на тормоз се споделя с учителите, които реагират своевременно и прекратяват случаите на насилие. Споделя се също така с майките - 15% и с приятелите - 25%. Фактът, че учителите преобладават като избор на човека, с който децата споделят проблема, намираме за обясним, съобразно доверието, което сме изградили с учениците.
При голяма част от анкетираните ученици споделянето с някого е спряло тормоза /или предполагат, че ако им се случи и споделят, с това ще прекратят тормоза.
От всички анкетирани ученици 25% твърдят, че са виждали тормоз над други деца в училище. Най-често, според реда на отговорите, стават свидетели на тормоз над други деца: по-рядко от един път през седмицата.
Въз основа на наблюденията, може да се твърди, че в някои от паралелките в училище има деца – едно или две, които са обект на негативно отношение от страна на своите съученици и изживяват трудни ситуации, които могат да се характеризират като тормоз. Усилията и стремежът е тези деца да бъдат включени в извънкласни занимания, конструктивни дейности, чрез които да се придобият умения за справяне, за повишаване своята самооценка, с оглед да се промени техния статус в класа. Работата с класовете, съвместно с класните ръководители, е по посока повишаване степента на толерантност, емпатия и уважение към другите и разглеждането на различията, като възможност за взаимно обогатяване и допълване, а не като повод за конфликти.
III. Мерки и дейности за превенция на насилието и проявите на тормоз между децата и учениците в училище:
1. Обсъждане на резултатите от проучванията на нивата на тормоза и насилието от педагогическия екип с цел прилагане на превантивни подходи и работа с нуждаещи се ученици и такива в риск. Изготвяне на план за работата на УКС на база резултатите. Реализиране на съответстващи мерки в зависимост от потребностите на класовете.
2. Провеждане на дискусии в часовете на класа – за създаване на пространство за подкрепа и насърчаване на учениците, които са били жертва на агресивни прояви да споделят преживяното в най-удобната за тях форма. Работа за формиране на нагласи на неприемане на тормоза и насилието. Решаване на казуси и разиграване на ролеви игри свързани с тормоза и насилието. Използване на теми от учебното съдържание, които засягат тези теми и разговори по тях - с класен ръководител и педагогически съветник.
3. Групова работа с класовете: поощряване на учениците, които се противопоставят на насилието, които помагат и се застъпват за по-слабите, да продължат да го правят. Работа с учениците с неутрално поведение за трансформиране на позицията им от пасивна в активна.
5. Утвърждаване на норми на поведение в класа, изискващи взаимно уважение и зачитане на личността и достойнството на всеки. Изработване на класови правила за поведение в час и такива за междуличностните отношения.
6. Засилване на мерките за наблюдение по класните стаи, коридорите, тоалетните и двора на училището, като най-рискови места за прояви на тормоз и насилие в училище.
IV. Изводи:
За ефективното справяне с тормоза от изключително значение е да се повлияе и промени поведението на всяко дете, а не да се съсредоточават усилията само върху преките извършители и потърпевши. Начините и подходите за това са различни, но те са неделима част от общата стратегия за справяне с явлението.
Положителната подкрепа, ненасилствената комуникация. Подкрепа на всеки опит на детето да реши междуличностните си конфликти по мирен, ненасилствен начин.
Да се помага на децата да изразяват с думи, в спокойна форма, своите искания и чувства към другите. Да им се обяснява механизмът на конфликтите. Да се учат да искат помощ от другите, да осъзнаят причините и следствията от агресията.
Много важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между децата. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на децата, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват.
Зачитане на личното достойнство и ценността на всеки един.
Цялата училищна общност – ученици, учители, родители, непедагогически персонал да бъде ангажирана с проблема и въвлечена в активното прилагане на мерките за неговото решаване.
29.10.2024 г. Изготвил:……………
град Стамболийски /Д. Челибийска – пед. с-ник/